Ja yhm – reflections on the Sunday readings

Защо Бог дава на един толкова много, а на друг толкова малко?
Почти всеки знае притчата за талантите, но знаем ли наистина кой е слугата, който получи само един талант? И защо точно той чу от господаря си най-суровите думи?
Размисъл върху Евангелието за 33-та неделя през годината: за талантите, които получаваме от Бога, за страха, който може да затвори ръцете на човека, и за добродетелната жена от Книгата Притчи, която от лен и вълна направи нещо по-ценно от бисери.
А всичко започва с историята на един младеж, който мечтаеше за сцената и един ден чу, че гласът му е болен.
Слушай и се запитай какво държиш закопано в земята.
Тагове: притчата за талантите, неделно Евангелие, 33-та неделя през годината, проповед, размисъл, таланти от Бога, добродетелна жена, католически подкаст, вяра в ежедневието

Dieci lampade ardono nel buio. Tutte attendono lo stesso Sposo. Nessuno sa quanto durerà la notte.
Lontano, nel deserto, due persone hanno davanti un giorno intero di cammino e una sola bottiglia d’acqua. Ciò che sembra giusto può rivelarsi la scelta peggiore.
Una riflessione per la 32ª Domenica del Tempo Ordinario sulla parabola delle dieci vergini – sulla sapienza, la fede e l’attesa quando non si vede nulla.
Un episodio che pone una domanda scomoda a credenti e non credenti.

Zehn Lampen brennen in der Dunkelheit. Alle warten auf denselben. Niemand weiß, wie lange die Nacht dauert.
Irgendwo weit weg, in der Wüste, haben zwei Menschen einen ganzen Tag Weg vor sich und nur eine einzige Flasche Wasser. Was gerecht aussieht, kann sich als die schlechteste Wahl erweisen.
Eine Betrachtung zum 32. Sonntag im Jahreskreis rund um das Gleichnis von den zehn Jungfrauen – über Weisheit, Glauben und das Warten, wenn man nichts sieht.
Eine Folge, die Gläubigen und Ungläubigen eine unbequeme Frage stellt.

Dziesięć lamp płonie w ciemności. Wszyscy czekają na tego samego. Nikt nie wie, jak długo potrwa noc.
Gdzieś daleko, na pustyni, dwóch ludzi ma przed sobą cały dzień drogi i tylko jedną butelkę wody. To, co wydaje się sprawiedliwe, może okazać się najgorszym wyborem.
Rozważanie na 32. niedzielę zwykłą wokół przypowieści o dziesięciu pannach – o mądrości, wierze i czekaniu, kiedy nic nie widać.
Odcinek, który stawia niewygodne pytanie wierzącym i niewierzącym.

Десет светилника горят в тъмнината. Всички чакат един и същ. Никой не знае колко дълго ще трае нощта.
Някъде далеч, в пустинята, двама души имат пред себе си цял ден път и само една бутилка вода. Това, което изглежда справедливо, може да се окаже най-лошият избор.
Размисъл за 32-рата неделя през годината върху притчата за десетте девици – за мъдростта, вярата и чакането, когато нищо не се вижда.
Епизод, който задава неудобен въпрос и на вярващите, и на невярващите.